 Община Главиница се намира в североизточната част на България и попада в източната Дунавска равнина. Съгласно административно-териториалното деление на страната, тя е в Силистренска област и е една от съставните й общини. Общината има 23 населени места с общо население 15199 жители (15.09.2004).
Населените места в община Главиница са:
Бащино, Богданци, Вълкан, Главиница Дичево, Долно Ряхово, Зарица, Зафирово, Звенимир, Зебил, Калугерене, Коларово, Косара, Листец, Малък Преславец, Ножарево, Осен, Падина, Подлес, Сокол, Стефан Караджа, Суходол и Черногор.
В регулационните граници на селските места съществуват свободни територии за изграждане на малки предприятия с незамърсяващи производства.
Град Главиница е най-младият в района, намиращ се на 50 километра западно от областния център Силистра. Той  е важен център на пътя между Дулово и Тутракан и заема 507 кв. км площ. Разположен е на 100 м надморска височина в долинно разширение в покрайнините на Лудогорието. Обявен за град и общински център с Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година, който включва в състава си посочените 23 селища.
Теренът й е хълмовидно-равнинен, като преобладаващата надморска височина се движи от 200 до 300 м. Релефът на общината е нарязан от суходолия, под които се намират подземни реки.
В община Главиница преобладава умереноконтинентален климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12,4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари - минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24,7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари - минус 12,8°С. Пролетта настъпва рано - през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото  задържане на температурата на въздуха над 5°С.
Сумата от вегетационните валежи е 645,5 л в град Главиница (Метеорологична станция - Кубрат) и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70,9 и 82,9 л/м2) е през май и юни, а валежният минимум - през октомври (32,3 л/м2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнено-житни култури - април и юли, падат около 40-41 % (264,8 л) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57-58 % (371,5 л) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. Периодът есен-зима-ранна пролет не е безводен – 274 л, или 42,5 %, което осигурява добри условия на растежа и развитието на есенните зърнено-житни култури. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68,5-69,1 % през периода април-септември до 80,8-81 % през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75 %. |
