НОРМАЛНАТА ТАЗОБЕДРЕНА СТАВА
Тазобедрената става (ТБС) е сферична става, изградена от две покрити с хрущял ставни повърхности: главата на бедрената кост и ацетабулума, както и от свързващите ги лигаменти. Главата на бедрената кост (“ябълката”) представлява почти идеална сфера, която заляга в ацетабулума на таза (чашковидна сферична вдлъбнатина). Главата на бедрената кост се движи в ацетабулума. Правилната форма на тези два компонента на ставата и доброто им покритие със ставен хрущял гарантират гладко и безболезнено движение в ставата. Няколко здрави връзки (лигаменти) помагат главата да се задържа в ацетабулума (илиофеморален лигамент, пубофеморален лигамент, ишиофеморален лигамент и ставната капсула), както и добрият баланс на заобикалящите ставата мускули. ФАКТИ ЗА ТОТАЛНОТО ПРОТЕЗИРАНЕ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА
- годишно се имплантират около 150 000 изкуствени стави в САЩ, като от тях успешни са над 90%;
- болшинството от пациентите, нуждаещи се от ендопротезиране са на възраст между 70 и 80 години;
- понякога състоянието на някои болни налага те да бъдат ендопротезирани в съвсем ранна възраст - под 30 години;
- понякога се ендопротезират и пациенти на възраст далеч над 80 години;
- новите материали, използвани в производството на изкуствени стави, са с високи якостни качества и се очаква да издържат повече от 10 години живот на протезата при 90% от пациентите. КОГА СЕ НАЛАГА ЕНДОПРОТЕЗИРАНЕ?
От ендопротезиране на тазобедрената става могат да се възползват пациенти с оплаквания от страна на тазобедрената става, причинени както от възрастови изменения, така и от заболявания и травми. Най-честите състояния, водещи до ендопротезиране на ТБС са:
1. Остеоартрит
2. Ревматоиден артрит
3. Травматичен артрит
4. Аваскуларна некроза
5. Други Остеоартрит
Остеоартритът е специфична форма на дегенеративен артрит, възникнала от свръхнатоварване или от възрастови промени. Ставният хрущял, който нормално покрива повърхностите на главата на бедрената кост и на част от ацетабулума, в случая изтънява, става неравен и довежда до повишено триене между ставните повърхности. Това довежда до ерозия и деформация на костната структура, последвано от появата на болки, скованост, намален обем на движение.
Ранните симптоми на остеоартрита могат да бъдат повлияни от медикаменти, физиотерапия и рехабилитационни процедури. Когато болките станат толкова силни, че пациента не може да бъде повлиян от медикаменти и когато ежедневната подвижност на болния е силно намалена, тогава може да се помисли за ендопротезиране. Ревматоиден артрит
Това е хронично, автоимунно заболяване, причиняващо възпаление на синовиалната мембрана, покриваща отвътре ставната капсула, както и разрушаване и деформация на костта, хрущяла, лигаментите и мускулите. Травматичен артрит
Травматичният артрит е вид артрит, причинен от нараняване на тазобедрената става. Наранената повърхност на ставния хрущял може да доведе до увеличено триене, предизвикващо артрозни изменения в ставата, проявяващи се по-късно с болки и намален обем на движение. Аваскуларна некроза
Причинява се от загубата на кръвооросяване в главата на бедрената кост. В резултат части от костта на главата загиват, отлепва се ставния хрущял, костта се оголва и се деформира, което води до тежки артрозни изменения. Проявява се с болки и ограничено движение. ДРУГИ ПРИЧИНИ
Други изменения на тазобедрената става, довеждащи до необходимост от ендопротезиране са:
- костни тумори (доброкачествени или злокачествени) могат да променят формата и конгруентността на ставните повърхности, както и да прекъснат кръвоснабдяването на части от ставата, повреждайки ставния хрущял;
- болестта на Пейджет (Paget). Среща се предимно при възрастни. Костите стават уголемени и крехки, с възможност за фрактури или деформация на бедрената кост. НА КАКВА ВЪЗРАСТ СЕ ИЗВЪРШВА ЕДНОПРОТЕЗИРАНЕ?
Повечето пациенти с нужда от ендопротезиране на тазобедрената става са на възраст между 70 и 80 години. Рядко се срещат и хора под 30 години, както и хора над 85 години.
Най-често се налага ендопротезиране при остеоартрит при възрастни хора, както и ревматоиден артрит при хора от всяка възраст. КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА?
Пълно снемане на анамнеза(историята на заболяването) и физикален преглед позволява на лекаря да открие връзката между субективните оплаквания на пациента и обективните находки при прегледа. Симптомите (болка, намален обем на движение, контрактури, скъсяване на крайника) се сравняват с резултатите от образните и други изследвания (рентгенови снимки, при необходимост скенер, ЯМР), на база на което лекарят определя необходимостта от ендопротезиране.
Изследване на кръв и аспирация на ставна течност помага да се изключат системни заболявания (например ревматоиден артрит) или наличие на бактериална инфекция на ставата. ПОДГОТОВКА ЗА ЕНДОПРОТЕЗИРАНЕ
Подготовката за операцията започва няколко седмици по-рано. Стремежът е да се подобри общото физическо състояние на организма преди операцията. Доброто физическо и психическо състояние на болния са необходими за успешното му приучаване към ходене с проходилка или патерици след операцията.
Изследване на кръв и урина е необходимо, за да се оцени цялостното състояние на организма. КРЪВОПРЕЛИВАНЕ
Често е необходимо преливане на кръв при операцията. Една възможна опция е автохемотрансфузията. За целта болния дарява кръв преди операцията, за да може при операцията да му бъде прелята неговата собствена кръв. Първото даряване болният извършва 40 дни преди операцията, а последното даряване е не по-късно от 7 дни преди операцията. При кръводаряване дарителят трябва да бъде здрав, без температура или инфекции.
Ортопедът трябва да се увери, че няма инфекциозни процеси в организма на пациента, като за целта може да назначи изследване на кръвна картина и урина 1-2 седмици преди операцията. Възможно е пациентът да има инфекции на пикочо-половата система, които са чести при възрастните хора и обикновено са неподозирани от пациента. Пациента може да е носител и на други инфекции, като зъбни процеси, белодробни инфекции и др.
Няколко дена преди операцията се извършват следните изследвания:
- ИЗСЛЕДВАНЕ на КРЪВ (кръвна картина, биохимия, коагулация);
- ЕКГ (електрокардиограма);
- РЕНТГЕНОВА СНИМКА НА БЯЛ ДРОБ. ПРЕДОПЕРАТИВНИ КОНСУЛТАЦИИ
Преди операцията пациентът се консултира от още трима специалисти:
- РЕНТГЕНОЛОГ
- КАРДИОЛОГ
- АНЕСТЕЗИОЛОГ
Анестезиологът и кардиологът определят какви лекарства да приема или да спре да приема пациента в дните преди операцията и след нея.
Анестезиологът определя вида на упойката.
Пациентът трябва да даде на анестезиолога списък с всички лекарства, които взима в момента.
Обикновено се забранява взимането на лекарства съдържащи аспирин 2 седмици преди операцията.
При необходимост могат да бъдат изискани и допълнителни изследвания или консултации с други специалисти.
РЕХАБИЛИТАТОР може да започне обучение на пациента в използване на патерици или проходилка преди операцията, за да улесни рехабилитационния процес в ранния следоперативен период.
Преглед от СТОМАТОЛОГ (извън болницата) може да бъде изискан с оглед съществуващи инфекции. Лекуването на зъбните проблеми преди операцията може да предотврати инфекции, които биха могли да поразят имплантираната нова тазобедрена ендопротеза. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ОПЕРАЦИЯТА
ЕНДОПРОТЕЗИРАНЕ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА?
По време на операцията, след срязване на кожата и разделяне на мускули и други околни тъкани, се достига до тазобедрената става. Срязва се ставната капсула и се разкриват ставните компоненти. Срязва се и се премахва главата и шийката на бедрената кост. Разширява се канала на бедрената кост за да приеме металната част на протезата, състояща се от глава (head или ball) и стебло с шийка (stem). Ацетабулумът се обработва (римира) за да приеме ацетабуларната пластмасова компонента на протезата-чашка (cup). Тогава компонентите на ендопротезата се сглобяват и ставата се репонира в нормално положение.
Стеблото и чашката могат да бъдат закрепени за костта посредством използването на специален цимент или без използването на цимент Циментно закрепване на протезата
По време на операцията се смесват два компонента: прахообразен (полиметил метакрилат) и течен (неговият течен мономер) при което се получава кашава материя (цемент) която се поставя между протезата и костта, която за 10-ина минути се втвърдява и достига висока якост на закрепване на протезата към костта. Този начин на закрепване на протезата остава “златният стандарт” и се предпочита от ортопедите при повечето случаи. В зависимост от тяхната костна плътност, хората на възраст над 60 години получават този тип фиксация на протезата. |
